Че то за какво да живея?
Вярно, във нета воня,
ала в реала вирея,
пълна отрепка съм там,
нямам си никого, нищо,
жалък съм, туй си го знам,
по безобразен от мишка....


Варна, осмий август 2949
моят кокошарник

Ела, миличък, да те утеша.
Защо си така тъжен?
Хайде, разкопчей си гащите!

По бърже ги разкопчавай, Чудовище!
Не издържам!